Днес в „Истории – далеч от родината” имаме удоволствието да споделим с вас историята на Рейн Хол – интересна жена от Германия, която е живяла във Великобритания цели 30 години и наскоро се е преместила в Хисаря заради Брекзит.
Име и националност:
Рейн Хол – германка.
Разкажи ни малко за себе. С какво се занимаваш?
Като автор, пиша хорър книги, призрачни истории, както и книги, които нямат общо с фантастиката, като успешната поредица Writer’s Craft за тепърва прохождащи писатели. Работя и като независим консултант-издател, който помага на добрите автори да бъдат по-добри и насочвам клиентите си в процеса на публикуване.
Защо и кога пристигна в България?
След като бях живяла във Великобритания почти 30 години, появата на Брекзит направи бъдещето на чужденците като мен там несигурно. Тъй като не исках да рискувам и да да се наложи да си тръгна без предупреждение и да няма къде да отида, реших да си имам резервен план, за всеки случай. Проучих възможностите и се влюбих в България. Тогава моят план Б се превърна в мой план А.
Въпреки че Брекзит беше „спусъка”, основната причина беше, че България е перфектна за мен. Живея тук от девет месеца и съм сигурна, както с разума, така и със сърцето си, че съм взела правилното решение.
Какво ти харесва в твоята страна?
Коя страна? Германия или Великобритания? За Германия ми харесва колко надеждно е почти всичко: хората, продуктите, услугите, откровеността и чесността. Във Великобритания ми харесва учтивостта, богатата история и лесният начин да се свържа с други творци.
Какви различия откриваш между твоята страна и България?
Ако говорим за Великобритания, тъй като досега живях там, България има по-буйна природа, по-ниска гъстота на населението, по-добър климат (много повече слънце, в който и да е от сезоните), по-добра храна (много пресни плодове и зеленчуци, яйца и месо), по-бърз Интернет и много по-ниски битови разходи (особено за наем). От друга страна, има много повече бюрокрация и дори най-обикновената процедура изисква много документи, много подписи, печати и такси.
Какво харесваш в България?
Обичам красивата природа, планините, хълмовете и горите. Аз живея в Хисаря, малък курортен град в подножието на Средна гора и често се разхождам из поляните с диви цветя и борови гори и по хълмовете, откъдето се наслаждавам на спиращи дъха гледки към околните планини и Пловдивската равнина.
Времето е страхотно и макар зимите да са студени, те са много по-слънчеви, отколкото във Великобритания. Оценявам синьото небе, вместо постоянно сивото, а снегът е бял като на пощенска картичка.
Обичам да ям пресни плодове, а България е рай в това отношение. Мога просто да си ходя и да бера пресни плодове от дърветата по пътя. През юни се наслаждавах на череши и къпини, а през юли – на жълти сливи. В края на лятото има кайсии, праскови, къпини и, разбира се, едро и сочно грозде, а през есента – круши, ябълки и смокини.
Липите от двете страни на градските пътища изпълват въздуха с нежния и сладък аромат на цветовете им, а кичестите им клони осигуряват достатъчно сянка в горещите летни дни.
Коя процедура или документ са те затруднили в България?
Най-голямото предизвикателство бе да се намери компетентен и надежден счетоводител, който да говори английски.
Какъв важен опит си придобила в България?
След като се настаних в новия си дом, исках да си взема котешка спътница за моя котарак Сулу. В идеалния случай, котката трябваше да бъде млада, женствена, здрава, интелигентна и приятелски настроена, да се разбира със Сулу и да се поддава лесно на обучение. (Аз обучавам котките си да правят различни трикове… ако котката иска, разбира се.) Чудех се как да намеря такава котка и си помислих, че би било чудесно, ако някоя котка по някакъв начин ме намери сама и ме избере.
Няколко дни по-късно, докато се върщах към дома след като бях напазарувала, видях, че едно котенце ме следва по целия път към дома по улиците, мина през портата на градината, нагоре по стълбите, влезе през входната врата … и се настани.
Тази котка се оказа женска, млада, здрава, нежна и интелигентна. Веднага се сприятели със Сулу … и обича да тренира. Малката Ухура е истински талант, подава лапа, търкаля се, ляга и дава целувки, когато й поискаш, мърка щастливо, когато й показвам нови трикове.
Не можах да повярвам как точно се изпълни желанието ми. Това малко чудо ме направи толкова щастлива!
Три седмици по-късно пристигна сестричката на Ухура, гладна и премръзнала. Двете сестри бяха щастливи да се срещнат, така че аз ги приех и двете.
Новината сигурно вече се бе разпространила сред общността на уличните котки в Хисаря. Все повече и повече котенца пристигат с молба да си ги взема. Дори сега пред моята врата седят три сладки котки и мяукат, за да ги пусна да влязат. Те са толкова упорити и толкова мили.
Говориш ли други езици?
Аз говоря свободно два езика – немски и английски. Немският е мой майчин език, а на английски пиша книгите си. Говоря и „ръждясал” френски и знам някои неща на италиански, арабски и китайски.
Сега, когато живея в България, изучавам български, разбира се!
Посещавала ли си други страни?
Живях в Германия и Великобритания, но пътувах и работих много (за кратко или за няколко месеца) в Китай, Монголия и Непал.
Как върви писането и консултирането?
Писането на книги и съветването онлайн е „преносима кариера”. Всичко, от което се нуждая е просто достъп до интернет и мога да работя от всяка точка на света. Просто продължих в България да правя това, което започнах във Великобритания.
Моите клиенти по редакционни съвети са от САЩ, Русия, Германия, Сингапур и други страни. За тях няма значение къде се намирам, защото сме свързани онлайн.
Публикувам книгите си (електронни книги, джобни книги, аудиокниги) чрез онлайн платформи, както и преди. Трябваха ми само няколко седмици, за да си преместя багажа, но в моя бизнес не е имало никакво прекъсване.
Пишеш ли за България?
България е вдъхновяващо място за писател на призрачни истории. Всички тези изоставени и разрушени къщи, градини, пълни с растителност, римски руини и древни гробници хранят моето въображение. Вече написах няколко призрачни и криминални истории.
Какъв съвет би дала на всички, които биха искали да дойдат да живеят в България?
Ето три важни съвета:
- Установете контакт с хора, които вече живеят в страната: други емигранти и местни българи, особено тези, които са в района, в който искате да отидете или които работят в същата област. С интернет това е по-лесно. Можете да наемете български виртуални асистенти, за да отговорят на всички ваши въпроси и да намерят информацията, от която се нуждаете. Във форумите за емигранти можете да се допитате до това, което ви интересува и да се поучите от опита на други хора.
Ако възнамерявате да дойдете в Пловдивска област, можете да се присъедините към моята Facebook група, Living In & Around Plovdiv. Тя е за чужденци, както и за българи, които обичат да общуват с чужденци. Ние общуваме и си помагаме един на друг със съвети.
- Ако е възможно, посетете България, преди да решите да се преместите тук. Прекарайте почивка тук и разгледайте страната.
- Започнете да изучавате основни фрази на езика. Въпреки че в големите градове и в чужди общности е възможно да се живее само с английски, животът ви ще бъде по-лесен, ако говорите езика. Когато аз пристигнах тук, знаех едва няколко думи, но бях благодарна, че знам всяка една от тях.
Местните жители наистина оценяват, когато чужденец се опитва да научи езика им. Когато ви видят, че се опитвате да общувате на български, дори и най-повърхностните служители стават дружелюбни и ще ви помогнат.
