Днес се радваме, че имаме възможността да споделим с всички вас в „Истории – далеч от родината” интервю с нашата скъпа приятелка Кристина.
Kоято дошла в България, без да очаква, че спокойният живот, който търси ще направи завой. Скоро на нея й се наложило да защитава своите права и без да се стреми към това – тя и нейната съпруга носят надежда на много други в България.
Име и националност:
Кристина Палма – чилийка с австралийско гражданство.
Разкажи ни малко за себе си. С какво се занимаваш?
Казвам се Кристина Палма. Живях и работих по целия свят през последните 30 години. Работих за много организации и фирми, като социален работник на местно ниво, радиожурналист, социален изследовател, треньор по бизнес и творческо мислене, напоследък проучвам света на продажбите като част от една интересна компания в България.
Занимавам се с писане, започнах да рисувам интуитивно през последните години и искам да си имам ателие някъде в провинцията, тук – в България. Ние сме гей двойка – аз и красивата ми съпруга от Франция.
Защо и кога дойде в България?
За първи път имах досег до България преди почти пет години, докато живеех в Румъния, или по-точно – в Букурещ. Посетих една ферма за екологично чисти продукти в област Търговище и след като отидох за седми път, ние решихме да си купим къща в същото село, в което се намира тя: Паламарца. Това не беше любов от пръв поглед, а по-скоро дълъг танц и флирт, докато се наслаждавах на спокойствието и на природата в този район, където ние най-накрая открихме нашето местенце.
Малко по малко се влюбвах в това място и преди две години дойдох да живея сама в къщата на село в продължение на шест месеца. Беше вълшебно, обожавам местните хора, спокойствието там, социалните и културни дейности и пейзажа. Тогава реших да се преместя за постоянно в България.
Какво ти харесва в твоята родна страна?
Пътувах много, но мога да кажа, че Австралия и Чили са двете страни, към които аз принадлежа, които често наричах „дом“. Харесва ми Австралия, защото това е справедливо място: ако имате идеи и творчество за работата си, със сигурност вече сте си осигурили месечния доход, ако живеете там. Никога не съм оставала без работа там и нямах нужда от „приятели“, за да ми помогнат да си намеря работа. В Австралия житейският опит е толкова важен, колкото и дипломата, а аз наистина много харесвам това, защото имам богат опит в житейски план.
Чили е моята родина и аз обичам Чили заради социално-политическата история и изобретателността, с която хората измислят решения за преодоляване на предизвикателствата. У дома имаме много опит в това отношение и казваме: Ако нещо представлява предизвикателство и е трудно, просто помислете „как се прави по чилийски“ и ще намерите решение.
Какви различия откриваш между твоята страна и България?
Всъщност виждам много прилики между България и Чили. Тези две столици са близо до планини (Андите и Витоша). Хората са приятелски настроени и обичат да помагат, както правят и в Чили. Но едно нещо е много различно и това е активността на гражданското общество.
В Чили и Австралия има активно гражданското общество. Когато нещата не са добре, хиляди хора излизат на улицата, за да изразят своето разочарование. Човешките права и социалното неравенство често се обсъждат открито. Правото на безплатно образование, например, се обсъждаше разгорещено в Чили в продължение на много години, докато учениците успяха да накарат правителството да направи университетите достъпни за всички, независимо дали разполагат с финансови средства или не. В Австралия правото на гей браковете бе извоювано, но това бе постигнато като резултат от борба в продължение на много години. През 2017 г. стана законно, но преди това хиляди хора излизаха на улицата, за да се стигне до положителен резултат.
Впечатлението ми е, че в България има много по-малко граждански движения. Много страх, много празни надежди, че някой ще дойде и ще спаси положението. Това, което наистина ме изненада съвсем скоро, бе ниското ниво на участие на хората, когато българското правителство не ратифицира Истанбулската конвенция, което предполага, че насилието срещу жени ще продължава да бъде позволено. Беше началото на август, когато всички, включително активистите, бяха на почивка. Макар през последните години да видях известни промени в българското общество, аз съм много оптимистично настроена за бъдещето на България, въпреки че считам, че активността на гражданското общество едва сега започва.
Какво харесваш в България?
Много неща. Красивата природа. Тук човек си има всичко – планини, море, може да пътува из държавата, красиви градове, реки и богато историческо и културно наследство. Обичам хората в България. Като цяло те са щедри и приятелски настроени и по-специално мисля, че новото поколение е много талантливо от гледна точка на творчеството. Изпитвам голямо състрадание към по-старите поколения, те са преживели много неща и са научили много, просто ми се иска да са по-оценени в тяхната страна.
Има една вълна от артисти в България, която наистина обичам и имам възможността да й се наслаждавам в София.
Коя процедура или документ са те затруднили?
Е, повечето процедури са сравнително лесни в сравнение с тези във Франция, където живях преди. Дори, ако трябва да платите на адвокат или нотариус, цените са много разумни за един чужденец. Но с трудността се сблъсках, когато кандидатствах за виза за пребиваване в България, като член на семейство, което представлява гей двойка.
Имам брак с французойка, следователно, в съответствие с Директива 2004/38 / ЕО на ЕС, имам право да пребивавам в България. България е част от ЕС и има моралното задължение да признава правата на гражданите на ЕС, като моята съпруга, например. Ние сме законно женени. Заедно сме от 14 години. Имаме право да останем заедно като семейство в България или във всяка друга страна според законодателството на ЕС, както всяка друга хетеросексуална двойка. Още през първата година, в която кандидатствах, ми беше признато това право и се почувствах много горда, че ще остана в България.
През втората година обаче, когато подновявах документа си за пребиваване, ми беше отказано правото на пребиваване, въз основа на аргументите, че България допуска брак само между двама души от противоположни полове. Макар това да отговаря на Конституцията, ние не се позоваваме на българското законодателство, а на законодателството на ЕС и по-специално Директива 2004/38 / ЕО. За нещастие правната система в България като че ли е непоследователна и нанесе удар върху смелостта ни да защитаваме правата си – държат на решение на Върховния съд – валидно до май 2019 г., въпреки че ние бяхме вече спечелили делото в Административния съд в София.
Назовете важен опит, които сте имали в България:
След като спечелихме жалбата за признаване на правата ни в Административния съд в София, на 5 юли получихме положителен отговор, който гласеше, че в съответствие с Директива 2004/38 / ЕО имам право да пребивавам в България. По косвен начин българската администрация признаваше с това нашия брак и това е много важен, „поставен вече печат” за гражданските права в България.
С подкрепата на местната ЛГБТ организация, ние изпратихме прессъобщение, за да споделим тези добри новини. Този опит бе нещо невероятно, защото осъзнахме, че повечето хора, особено новото поколение, са готови да приемат хомосексуални двойки в своята страна. Откакто се появихме по телевизията и по националното радио, хората вече ни разпознават по улиците и понякога ни спират, за да ни поздравяват за смелостта да разгласим нашата връзка публично.
В селото, където се намира нашата къща, кметът ни изказа подкрепа. И хомосексуални да сме, ние сме част от общността. Нашата съседка от местния магазин ни даде дванайесет пресни яйца в израз на емпатия.
Всичко това бяха проблясъци на надежда за мен и за моята съпруга. Оценяваме подкрепата, която получихме от приятели и от ЛГБТ общността, както и от всеки непознат – на улицата, в ресторанта и на други обществени места, който се е обърнал към нас с жест на доброта и подкрепа.
Владееш ли други езици?
Да. Френски и испански. В момента уча български.
Посещавала ли си други страни?
Много. Танзания, Етиопия, Гана, Джибути, ДРК, Индия, Гватемала и Боливия, както и много други страни в Европа. През последните четиринайсет години живяхме в девет държави.
Как върви твоят бизнес?
Работя като консултант по продажби за българска компания и обичам работата си! Обожавам компанията, колегите си и как българската фирма се проектира на международния пазар. Това е динамична и иновативна компания, която в момента не би могла да бъде по-добре позиционирана.
Какъв съвет би дала на онези, които биха искали да дойдат да живеят в България?
България е спокойно място, въпреки че има много какво да се направи още. Хората ви са създали начин за справяне със стреса – като не му придават прекалено голямо значение. Бих казала, че в България може да се каже: „Път винаги има „.
Да научиш езика е трудно, но има много начини да бъдете информирани и да намерите помощ, особено в началото. В София ще намерите много млади хора и фирми, които ще се радват да говорят с вас на английски език.
Ако имате деца, единственият ми съвет би бил, че тъй като възможностите на село са ограничени, особено ако имате тийнейджъри, за тях може да се окаже трудно да се интегрират, затова трябва може би да предпочетете да живеете в София.
Хубаво е да се инвестира в недвижими имоти, а ако имате фирма – данъците са все още най-ниските в Европа. Но не очаквайте да намерите същото нещо, което можете да имате в добре установени „демократични“ страни, особено ако идвате от по-финансово проспериращи места. Въпреки това България се развива бързо и много фирми се установяват тук по тази причина.
Ако сте човек, който обича природата и си мечтаете за екологична къща в планините, тук определено е мястото за това. И ако зимата е твърде студена за вас, България е на два часа път от Гърция, където има много слънце дори и през зимата.
