Днес искаме да споделим с вас тази красива българска традиция, основана на митология, земеделие и народни вярвания, които се превръщат в интересен празник всеки март.
Мартенската традиция от 2017 година фигурира в Списъка за културно наследство на ЮНЕСКО. Ние подготвихме за вас друг списък с всичко, което трябва да знаете за мартеничките през 2019 г.
1. Легендата за произхода на българската мартеничка е свързана с прабългарите и хан Аспарух.
Легендата гласи, че Аспарух се отправил на запад в търсене на нови земи, след като хуните завзели неговото родно място и отвели сестра му Хуба. След като пристигнал на земите, които днес са българска територия, изпратил на сестра си послание на крилете на сокол (според друга версия – гълъб). Аспарух й пишел, че е открил райско кътче на юг от Дунав и че се е установил там. Хуба избягала от плен и вързала бяла копринена нишка на сокола, за да съобщи за завръщането си. Соколът отнесъл посланието до новите земи, ала вражеска стрела го пронизала и обагрила нишката в червено.
След като получил добрите вести за сестра си, Аспарух взел част от червено-белия конец и го вързал на ръцете на войните си.
Тогава наредил двата цвята, символ на единството на България, никога да не се делят. Бил първи март 681 година и копринената цветна нишка била наречена мартеница в чест на месец март. Оттогава червено-бялата нишка свързва българите по целия свят, като спомен за държавата на първия български хан.
2. Според народните вярвания, мартеницата се свързва с българската дума „март“ или със своенравната старица баба Марта. Тя често си мени настроенията и отразява климатичните промени през месец март. Днес е слънчево, утре – облачно и студено.
3. Мартенската традиция съществува и в южната част на Сърбия, тъй като студеното време си отива през март. В Румъния мартеницата се нарича mărţişor и също е свързана с образа на баба Марта.
4. Когато баба Марта се усмихва, времето е слънчево и топло, ала когато се ядоса, студът се настанява за дълго време и дори може да завали сняг.
5. Чрез белия и червения цвят на мартеницата българите молят баба Марта да бъде милостива и зимата да отмине бързо, да дойде пролетта и новият сезон да им донесе богата реколта и здраве.
6. На всеки 1 март българите си подаряват мартеници. Като гривни – на ръцете или със закичени ревери, те си пожелават „Честита баба Марта“. Това е начин да си пожелаят късмет, здраве и плодородие.
7. Мартеницата винаги се подарява. Не си купувайте за себе си. Почакайте и някой ще ви подари.
8. Каквото е времето на 1 март, такова ще бъде през цялата година. Ако е слънчево и топло, късметът ще бъде на ваша страна, а ако е студено и мрачно, късмет ще ви трябва.
9. Традицията повелява мартеничката да не се носи повече от даден човек, когато той види първия щъркел за годината. Да я постави под камък и след 7 дни да провери колко насекоми са се събрали под камъка. Ако са много, на голямо плодородие на земите си ще се радва през годината.
10. Друго поверие гласи, че мартеницата трябва да се хвърли в река, за да ни върви като по вода.
11. На 1 март празнуват имен ден Мартин и Мартина и Марта.
12. Има и друг обичай. В периода 1 – 22 март. Избираме си един определен ден и каквото е времето на тази дата, такава ще ни е годината. Ако е слънчево, ще имате късмет, ако ли не – ще ви липсва.
13. Много хора закичват с мартеничка клонче на плодно дръвче, като по този начин пожелават здраве на дървото и богат урожай през годината.
