Кукерите представляват една от най-впечатляващите български традиции
Веднъж годишно хора от различни краища на страната, които се обличат като странни създания, участват във фестивала и изпълняват специфичен вид фолклорни танци. Не са никак малко кукерските празненства в различните райони в България. Най-големият фестивал е в гр. Перник – седалище на Международния фестивал на маскарадните игри в България, или Фестивалът „Сурва“, който от 2015 година е включен в списъка с трациии, като част от кулурното наследство, признато от ЮНЕСКО.
Обичаят „Кукери“ из българските земи датира от времето на траките, когато бил празнуван през дните, посветени на тракийския бог на веселието Дионис с цел да се отпразнува началото на новата земеделска година и във връзка с оранта. Кукерите празнуват факта, че зимата отминава и настъпва плодовитата пролет.
В останалата част на Европа има обичаи, които приличат на този с кукерите, те са широко разпространени в централната и южната част на Европа – в Румъния, Молдова, Сърбия, Гърция, Македония, Словения, Хърватия и др. Маски, наподобяващи карнавал има и в Италия – на остров Сардиния. Италианските „мамутони“ обаче носят черни дървени маски, колани с чамове и качулки.
Обичаят „Кукери“ из българските земи датира от времето на траките, когато бил празнуван през дните, посветени на тракийския бог на веселието Дионис с цел да се отпразнува началото на новата земеделска година и във връзка с оранта. Кукерите празнуват факта, че зимата отминава и настъпва плодовитата пролет.
В останалата част на Европа има обичаи, които приличат на този с кукерите, те са широко разпространени в централната и южната част на Европа – в Румъния, Молдова, Сърбия, Гърция, Македония, Словения, Хърватия и др. Маски, наподобяващи карнавал има и в Италия – на остров Сардиния. Италианските „мамутони“ обаче носят черни дървени маски, колани с чамове и качулки.
Подобен ритуал се чества и в Кантабрия – Испания. Отбелязва се през първата неделя от новата година. Кукери имат и в Полша, Унгария, Хърватия и Словакия, както и в Австрия, където ги наричат Percht.
Танцът на маскираните мъже е уникално и мистично единство от ритъм, звук и цветове. Те се движат в особен ход. С впечатляващи маски и уникални костюми, изпълват атмосферата в села и градове със звученето на стотици чамове, като възпяват и пожелават благополучие.
Маската, според фоклорните вярвания, пази от вредно влияние на нечистите сили. Ритуалните маски са богат извор на информация за различните етнографски райони в страната (всеки район си има собствени костюми). Твърди се, че звукът от чамовете, които висят на поясите на танцьорите подсилва защитните свойства на маските. Има всякакви по вид персонажи сред маскираните.
Традицията повелява да не участват жени. По тази причина женските роли биват изиграни от мъже с различни костюми.
Тъй като традицията в България е жива, тя с времето се променя. Използват се нови символи и образи, а стриктните обреди относно възрастта на участниците и пола стават по-отворени.
От българското Възраждане, образи от новия фолклор са започнали да се появяват в ритуалите. Значителните политически и соцални промени понякога са повод за пародиране на различни представители от социалните класи. Днес, за да участваш, трябва да имаш единствено желание да го направиш.
Тази година Международният фестивал на маскарадните игри ще се проведе в гр. Перник от 25 до 27 януари. Надяваме се, че ще можем да се насладим на тази красива традиция.
