Преди няколко седмици, докато разговарях с добър мой приятел, той ми показа снимка на някои древни символи и ми обясни, че те се бродирали на българските носии. Помислих си, че тази тема би станала хубава статия за Foreigner BG.
Много ме впечатли тази информация, тъй като до онзи момент не знаех нищо за значението на българските бродерии, което не е само естетическо.
Реших да пиша за това и започнах да събирам и проучвам информация, която в интернет бе доста оскъдна. Нямаше много данни за самите символи, а още по-малко за тяхното значение. По тази причина първо отидох в Етнографския музей във Варна. Служителите в него бяха много учтиви и спокойно и внимателно ми отделиха време.
Обясниха ми много неща за българските носии, а не толкова за значението на избродираното. Препоръчаха ми да отида в Библиотеката и да продължа да се интересувам.
Колкото по-малко конкретна информация получавах, толкова повече ме вълнуваше значението на символите, които, като че ли, се повтаряха: Дървото на живота, Божията майка, различни видове пречупени кръстове и други.
А в библиотеката дамите, които работеха там ми помогнаха много (а и се сдобих с годишна карта за услугите на Библиотеката).
Всички книги бяха на български език и това някак затрудни моята задача, но същевременно се оказа още по-интригуваща възможност да споделя с вас информация, която на испански трудно бихте открили, за да прочетете.
Осъзнах, че в бродериите има голяма символика. Вярвало се, че пазели човешкото тяло от магии и зли духове. Хората считали, че ако някои отреже част от бродерията на дадена дреха, дава път на злите духове и прави човека по-уязвим.
На българските моми било разрешено да бродират само до сватбата им. След това имали право да го правят едва, когато дъщерите им навършат 12 години и било хубаво да ги научат.
Момиченцата започвали да бродират на 12 години чеиза си и това била най-висшата форма на изкуство, сътворявано у дома от всички други.
Божията майка била изобразявана като бременна жена, която раждала, а от двете й страни били слънцето и луната. Благодарности на История в шевици за модела на бродерията.
Цветът на дрехите също имал определено значение. Много от цветовете се използват за български носии, но основните са червено, зелено, жълто и бяло.
Червеният цвят символизира кръвта на майката и новия живот. Пази от уроки и магии. Булката носела червено було (това се правело до 1920г), а новороденото било в червени пелени. Червено е и първото яйце на Великден. Сега разбирам и защо много българи носят червена нишка или гривна в днешно време.
Зеленият цвят бил израз на вечния живот и се свързвал с Дървото на живота – символ на Вселената.
Жълтият пък бил свръзван със слънце, огън, светлина, а щом станело дума за отвъдното – с починалите и с онези хора, за които успехът бил предопределен.
Белият цвят означавал чистота, неприкосновеност, младежка непорочност и Божия светлина. До днес, в резултат на българските традиции, булката е в бяло. Бяла вълна носела булката на брачната церемония.
Според древните обичаи, злото (болестите, проклятията, уроките и всички зли сили) можели да засегнат човека там, където дрехите не го пазели. Одеждите се считали за втора кожа, а функцията на бродериите не била само да пази от студ, тъй като разположението на шевиците никак не било случайно, а определяло ограниченията на човека. Редно било шевица да носи жената около лицето си. Мъжете и жените – в долната част на ризата, по ръкавите и чорапите.
Традиционните шевици са разнообразни в различните райони, където могат да се забележат разновидности в носиите на мъже и жени. Едно време българските шевици разкривали и социалния статус и етническия произход на даден човек.
Поради географското разположение и мащаб на страната – високи и ниски земи, равнини и планини- облеклото било твърде различно в различните райони, шевиците, които украсявали и определяли своя собственик – също. Имало традиция, в различни места в България, да се използват цветни и геометрични мотиви. Понякога дори едно и също значение имало няколко различни начини за претворяване в шевици.
Петстотин години България била част от Османската империя. Въпреки това, макар насилственото й завладяване, българите успели да съхранят непокътнато културното си наследство. Това се дължи от части на сплотеността на хората по райони, на езика, на общите традиции в рамките на една империя, но и на българските занаяти. Шевиците, с различните си по замисъл декоративни съчетания, отличавали българите по техните земи, като отделна, единна нация в рамките на империята.
Дървото на живота
Представлява тристепенен вертикален символ на нашия свят. Короната символизира Небесата – горния свят, стеблото – Земята, а корените – отвъдното, което било дом на демони. Вярвало се, че славянският бог на слънцето слизал от клоните на дървото в даден момент, за да озари човешкия живот и да бележи новото начало. Този мотив може и до днес да се види по тениски и жилетки в цялата страна.
Богинята-майка
Този символ е древен и изобразява раждаща жена. Той може да бъде открит в различни варианти, но винаги означава едно и също – плодовитостта на жената, която ражда деца и продължава рода.
Пречупен кръст
Пречупеният кръст се свързва със славянския култ към слънцето и огъня и божеството Сварог. Появява се преди хиляди години, носел надежда за плодовитост, успех, любов, радост и благополучие.
Катаницата
Познат е като символ на семейството. Вярвало се, че дава сили, носи хармония и равновесие в него. Различните мотиви могат да се видят извезани на килими, кувертюри, одеяла и др. Днес може да бъде видян и под формата на бижута – медальони, пръстени и обеци.
Здравето, плодовитостта в семейството, насажденията и гоненето на зли духове са основните теми при българските шевици.
Моделите им датират отпреди 3500 години, или Бронзовата епоха. Макар обстоятелствата около зараждането на шевиците да са неясни, поради липсата на писмени източници относно тях, ясно е, че траките са оставили траен отпечатък в културното развитие и европейски вярвания, с влияние върху гръцката и римската култура.
Това са само някои от множеството символи, които са неизменна част от българските бродерии. Надяваме се, че сме събудили любопитството ви с тази запленяваща тема.
Искрени благодарности към:
Етнографския музей във Варна
Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна
Археологическия музей на гр. Варна
Славян Стоянов и Виртуалния музей на България.
Също може да харесате:
Мигрантите в България от 1990 до 2017г. [Инфографика]
14 начина за поддържане на дома топъл (и за пестене на средства) тази зима
Известни личности от България (1 Част)
Ако ти харесва статията, сподели я и ни последвай във Facebook!
