Автор: Dmitriy Dobrov
Обезлюдяването на Източна Европа е свързано не само с напускането на хора в трудоспособна възраст след 1989 г., а и с началото на ерата на дивия капитализъм, който започна в бившите „социалистически страни“, съпроводен от разпадането на социалните и здравни системи – с рязко увеличаване на смъртността, особено сред мъжете, с едновременното спадане на раждаемостта
Френският вестник „Le Monde diplomatique“ пише в своя юнски брой за безпрецедентната демографска катастрофа, която удари страните от Източна Европа след разпадането на комунистическата система. Процесът започна в края на 1989 г., веднага след падането на Берлинската стена. Последва масово изселване на населението на Източна Германия, Полша и Унгария към западноевропейските страни в търсене на по-високи доходи, което продължава и до днес и обхваща практически всички бивши държави от социалистическия лагер.
В резултат на новото „преселване на народите“ човешките загуби в Източна Европа бяха много по-големи от тези на двете световни войни. През последните 30 години Румъния загуби 14% от населението си, Молдова – 16,9%, Украйна – 18%, Босна – 19,9%, България и Литва – 20,8%, Латвия – 25,3%.
Депопулацията засегна и източните райони на Германия (бившата ГДР), които в буквалния смисъл на думата бяха изпразнени. Нещо като изключение е направеното от Чехия, където бе възможно съхранението на основните „придобивки на социализма“ под формата на социална подкрепа за населението, безплатна здравна система, помощ за майките и др.
Основният удар върху демографията обаче е причинен от изселването на населението, особено от по-младата, активна и квалифицирана група.
По родните места останаха децата, пенсионерите и хората, които не могат активно да си търсят работа в чужбина. И това – въпреки факта, че през 40-те следвоенни години в страните от Източна Европа се наблюдаваше бавен, но стабилен ръст на населението.
Според ООН десетте най-застрашени държави в света са в Източна Европа. Това са България, Румъния, Полша, Унгария, балтийските републики, бивша Югославия, Молдова и Украйна.
Според прогнозите на демографите, до 2050 г. населението на тези страни ще намалее с 15-23%. Това означава, че населението на България ще намалее от 7 на 5 милиона души, а на Латвия, от 2 – на 1.5 милиона. Според експерти от Международния център по демография Витгенщайн във Виена „обезлюдяването по време на мир е безпрецедентно“.
Сред основните причини е убийствената комбинация от три фактора: ниска раждаемост, висока смъртност и масова емиграция. Но ако в страните от Западна Европа спадът в раждаемостта се компенсира от новите миграционни вълни, страните от Източна Европа категорично отказват да приемат „свежата кръв“ в лицето на мигрантите, а тази тема е придобил изключителен патос. В разгара на миграционната криза през 2015 г. Словакия и Република Чехия имаха съответно 16 и 12 бежанци, в Унгария и Полша не приеха никого.
Междувременно Източна Европа продължава да губи „златните си кадри“ – най-добрите специалисти и младите хора. Само в Унгария, откакто се присъединиха към ЕС през 2004 г., 5 000 лекари напуснаха страната, в голямата си част – на възраст под 40 години. Има недостиг на техници и механици, които също са заминали за Австрия, Германия и други западноевропейски страни.
Това е напълно разбираемо, тъй като в Унгария те получават по 500 евро месечно за тежка ръчна работа, а в Австрия за същата работа – хиляда евро на седмица. В други страни притокът на средно квалифицирани специалисти се усеща още повече: стотици хиляди медицински сестри, дърводелци, ключари и квалифицирани работници се преместили от Полша, Румъния, Сърбия и Словакия на запад.
В Румъния този процес се нарича „национална катастрофа“. Населението на тази страна през посткомунистическия период спадна от 23 на 20 милиона души.
Прехвърлянето на работна ръка от Изтока беше не само спонтанно, но и систематично хищно. Многобройни германски и британски фирми от „ловци на глави“ в голямата си част започнаха да привличат западни специалисти веднага след присъединяването на източноевропейските страни към ЕС.
Както пише германският вестник Die Welt, квалифицираните, младите и паричните потоци от източноевропейските страни отидоха на запад, докато възрастните хора и децата останаха и остават дълбоко разочаровани от „свободата“ и „демокрацията“.
От началото на 90-те години малката Босна загуби 150 хиляди души, Сърбия, около половин милион. Най-важният отлив обаче бе в Литва: над 300 000 от 3 милиона души са напуснали страната.
Но най-трагичните последици от „посткомунистическия срив“ са преживели в Украйна, някога една от най-развитите републики на СССР. В началото на 90-те години в държавата е имало 52 милиона души, сега населението не надхвърля 42 милиона.
Според прогнозите на Демографския институт в Киев, през 2050 г. населението на републиката ще бъде 32 милиона. Това означава, че Украйна е най-бързо замиращата държава в Европа и вероятно – в света. Според украински източници, страната е била напусната от 8 милиона души (експерти смятат, че броят им е от 2 до 4 милиона души – изд.), които отишли да работят в страните от Европейския съюз и съседна Русия.
Според последните проучвания, 35% от украинците са заявили желание да емигрират. Процесът се ускори, след като Украйна получи безвизов режим с ЕС. Около 100 000 души напускат страната всеки месец.
Именно в Украйна по най-екстремен начин съвпадат три фактора: спад на раждаемостта, увеличаване на смъртността (смъртността надвишава два пъти раждаемостта) и масовата емиграция на населението.
Демографите сравняват съответната динамика във Франция и Украйна. Ако преди 1989 г. темповете на растеж на населението в тези две страни бяха сравними, през следващия период населението на Франция се увеличи с 9 милиона души, а Украйна загуби същия брой хора.
Експертите смятат, че демографската криза в Източна Европа не може да продължи безкрайно. Системите за социално подпомагане и здравеопазване не могат да функционират физически в условия, при които по-голямата част от населението са пенсионери и деца, в един момент неизбежно ще има колапс на държавите.
Но не бива да ласкаем Западна Европа, където раждаемостта също е изключително ниска. Докато развитата част на континента временно се е възползва от човешките ресурси на Източна Европа, много по-бързият приток на мигранти от Близкия изток и Африка неизбежно ще промени социокултурния образ на страните от Западна Европа, където вече възникват религиозни и етнически конфликти.
Ако раждаемостта на френските жени е 1,6 деца на жена, то за възрастните в страните от Близкия изток и Африка тази цифра е 3,4 или повече деца. В днешните детски градини във Франция вече три четвърти от представителите са от етническите малцинства, а в бъдеще страната очаква големи социокултурни промени. Това вече е описано в бестселъра „Подчинение“ на френската писателка Мишел Хюелбек.
Има ли някакъв изход от тази ситуация? Възможно ли е да се стимулира механизмът на раждаемост сред европейците? Демографите са убедени, че това не е възможно на Запад или в Източна Европа. Вярно е и то по няколко причини. В западната част на континента стандартът на потребление е толкова висок, че появата на ново дете означава моментално намаляване на жизнения стандарт.
В Източна Европа действа друг механизъм – бедността, липсата на перспективи и разпадането на семейните отношения правят раждането на деца нежелателно. Междувременно процентът на европейците в световния демографски баланс постоянно намалява. Ако през 1900 г. Европа представляваше 25% от жителите на света, сега тя е около 10%.
В същото време, според оценките на ООН, населението на Африка на юг от Сахара ще бъде 2,5 милиарда до 2050 г., а до края на века – 4,4 милиарда, т.е. повече от общото население на планетата през 1980 година. Европа ще бъде претоварена от нови миграционни вълни, въпреки съпротивата.
Източник: Novinite.com
