Все още помня първия път, когато дойдох в България. На слизане от самолета на летището в София, с цел да замина за Варна си дадох сметка, че няма да е лесно … Хората изглеждат по един и същ начин навсякъде, нещата изглеждат еднакво навсякъде, но когато заговориш първия човек, осъзнаваш, че не е същото, че не можеш да разбереш нищо, чуваш звуци, които излизат от устата на хората, но нищо не можеш да разбереш … и именно тогава бе първият ми контакт с българската азбука, точно пред гише „Миграция“.
Чуваш го, българският език, българската азбука. Не руската азбука, имайте предвид. Азбуката е национална гордост за българите, така че не очаквайте скоро латиницата да стане модерна…
24 май е национален празник в България. Празнува „денят на писмеността“, посветен на светите братя Кирил и Методий.
Първата българска империя поръчала и въвела българска азбуката през девети век. Българите са горди да използват кирилицата, защото това е най-големият геополитически проект на тогавашното мощно българско царство. Това позволило да се разпространи българското влияние из целия славянски свят, главно чрез религиозните писания.
Кирилицата, както вече знаем, е измислена от учениците на светите братя Кирил и Методий в българското царство около Х или ХI век. Преди това се е използвало глаголическо писане, което е по-трудно за изписване, но описва почти същата азбука по отношение на броя и значението на буквите.
Глаголицата, а след това и кирилицата са създадени специално, за да съответстват на славянския език, който по-късно се превръща в български и други езици в района.
Първата българска империя е поръчала и въвела азбуката през IX век след Христа. Двамата братя, родени в Солун, създали глаголицата, която след това се превърнала в кирилица, с цел да преведат Библията и други текстове на славянски езици.
Междувременно българският цар Борис I съзрява в приемането на стария славянски език начин за запазване на страната от византийско влияние.
Той създава училища, в които на хиляди ученици се преподава на славянски език и новата азбука. Царството на Борис I от 852 до 889 г. е белязано и от християнизацията на българите.
Всичко това помага да се обясни колко традиционни и горди със своята история са българите.
