Миналия петък (15.06.2018 г.) Националният статистически институт публикува актуални данни за състоянието на „Здравния сектор в България“, а заключението, което можем да проследим в емисията новини, е:
50,7% от всички лекари в България са на възраст най-малко 55 години и едва 22,1% са на възраст под 45 години.
Този доклад на пръв поглед може да изглежда тревожен и потвърждава общата теория, че в България има недостиг на лекари и медицински персонал като цяло.
Медицинските специалисти в България са малко над 30 000 души. Повечето са общопрактикуващи лекари – 15%, следвани от анестезиолози – 5,3%, и хирурзи – 5%, педиатри – 4,9%, гинеколози – 4,8%. Специалността с най-нисък брой лекари в България са патолозите, те са едва 80 в цялата страна, а половината от тях са в пенсионна възраст.
Честно казано, ако прочетем дотук, ще си кажем, че българският здравен персонал е в катастрофална фаза, но на базата на тази информация не можем да бъдем сигурни какво е реалното положение на здравния персонал в България. Трябва да сравним положението с други страни и останалия свят, за да го разгледаме в контекст.
Факти
В края на 2017 г. общо 42,7 лекари се падат на 10 000 жители.
Голяма част от лекарите са в областите, където има медицински университети и университетски болници: Плевен (59,7 на 10 000 жители), Пловдив (51,4), София (51,0), Варна (49,8) и Стара Загора (43,5)
Най-нисък е показателят за областите Кърджали (26.4), Добрич (27.2) и Перник (27.3).
Другата страна на монетата е, че ако сравним положението на лекаря в България с останалия свят, можем да видим, че България е доста над средното ниво за света (19 на 10 000 жители), подобно на Германия ( 41 на 10 000 жители) и Литва (43 на 10 000 жители) и се намира сред първите 15 места в света в категорията. Дори Кърджали, който има най-нисък брой лекари на 10 000 жители в България, е в по-добро състояние от средната стойност за света и наподобява положението в Япония и Южна Корея.
Що се отнася до зъболекарите това съотношение е 11,9 на 10 000 жители, но в този случай е много важно да се отбележи, че повече от 93% от държавите, членуващи в СЗО (Световната здравна организация) докладват за по-малко от 10 дентални специалисти за всеки 10 000 жители, което означава, че България е сред първите 10% в света в тази категория.
Години наред се говори, че в България има голям недостиг на медицински сестри, което би могло да бъде вярно, тъй като всички знаем колко медицински сестри и лекари са емигрирали в западноевропейските страни от 1990г. насам, но в никакъв случай не сме близо до апокалиптичен сценарий, представен в медиите. В България сестринският и акушерски персонал е 53,18 на 10 000 жители, подобно на Италия – 57,18 на 10 000 жители и много по-добре от Гърция – 34,0 на 10 000 жители и доста над средното за света от 31,43 на 10 000 жители.
Разбира се, действителността, в която работи българският здравен персонал е далеч от съвършенството или подобаващото. Всички те се сблъскват с множество предизвикателства всеки ден. Като започнем от ниските заплати, остарялата инфраструктура, стресиращите условия на труд и ускорено застаряване на българското население, което включва, разбира се и здравния персонал.
